На  февруари, когато честваме празника Сретение Господне Пловдивския митрополит Николай посрещна

На  февруари, когато честваме празника Сретение Господне Пловдивския митрополит Николай посрещна в епархията си делегация от Северномакедонската православна черква -  Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей, който възглави Съборната архиерейска света Литургия в митрополитския храм „ Св. вмчца Марина “ в Пловдив, и Брегалничкият митрополит Иларион. Светата Литургия е първата взаимна богослужба на архиереи от Българската православна черква и Северно македонската православна черква, след повдигането на траялата 55 години схизма над църквата на Северна Македония и възобновеното й  евхаристийно общение с поместните православни църкви.

В словото си митрополит Николай сподели: " Празникът Сретение е празненство на всички праведни, които чакат избавителното пришествие на Месията и, които са изстрадали срещата с Него. Подвиг на непрестанното очакване станал животът на боголюбивия Симеон. 360 години претърпял той, два века и половина му се наложило да чака осъществяването на това заричане. И ето най-после, Дух Светий привел Симеон в Йерусалимския храм, в същия ден и час, когато Пречистата Дева донесла там Богомладенеца Иисус Христос. Ние не би трябвало както Симеон Богоприимец с епохи да чакаме плодородната среща с Господа. Спасителят към този момент е пристигнал в света. Христос е измежду нас, е  и ще бъде! И все пак в продължение на 55 години Българската и Северно Македонската православни църкви, трябваше да чакат плодородната среща в Светата Евхаристия.
-->
Огромна  духовна наслада е за нас, че точно на този ярък празник, Сретение Господне,  ние се срещнахме с нашите скъпи събратя, Високопреосвещените митрополити - Дебърско-Кичевски Тимотей и  Брегалнички Иларион, и имахме щастието да отслужим дружно Светата Божествена Литургия и да приемем дружно драгоценната кръв и честното тяло Христови. За десетки и десетки години тази наслада ни беше отнета по аргументи, които към този момент нямат значение.

Българската православна черква, дружно с другите поместни автокефални църкви със сълзи на очи се молеше на Господа да благоволи посредством своята трета ипостас – Светия Животворящ Дух, да просвети мозъците и да извърши с обич сърцата на всички, от които това зависеше, с цел да бъде затворена тази рана, поради която наши братя по религия бяха лишени от общение с останалия православен свят. Слава на Бога, раната през днешния ден е затворена. Днес раздраната дреха на Господа е още веднъж цяла, а епархиите в нашата югозападна прилежаща и братска страна още веднъж са свързани с всички поместни православни църкви с връзките на любовта, единството и евхаристийното общение.

Църквата, както е известно, не познава лимити и ограничавания. Тя прегръща всички, както и нашият Спасител,  „ Който желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината. “ (1 Тим. 2:4). Затова и всеки, който има вяра в Иисуса Христа и изповядва Никейско-Цариградския Символ на вярата, е неин член – член на едната, свята, вселенска, съборна и апостолска Църква.

От самото възникване на Църквата в нея локалното е тъждествено с вселенското. Всяка обособена църковна община се сплотява с едната вселенска черква, всеки християнски храм се сплотява с горницата на Петдесетница, с храма на Божията премъдрост. Всяка поместна черква се движи в границите на вселената и нейният дух е „ граница сред света и това, което е над света ".

В началото на Църквата Апостолът е дал главният принцип, от който следва да се управляват всички нейни членове в общението между тях: „ Няма към този момент иудеин, ни елин; няма плебей, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; тъй като всички вие едно сте в Христа Иисуса. ” (Гал. 3:28). В православната черква всички се обичаме и почитаме, тъй като сме едно в Христа. Православната вселенска черква посредством братското другарство сред всички свои диоцези е оня мост, по който минава благовестието за  добротворството, солидарността, човечността, мира и душевното избавление. По повелята на  светия деятел ние би трябвало да се стремим към съвършенство: „ И така, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас “. (Кор. 13:11). Защото Иисус Христос е Царят на мира и Спасителят на нашите души.  

Идвайте всеки път, досточтими архипастири, в Богохранимата ни епархия и имайте нашия дом като собствен дом. Господ Иисус Христос е споделил на  светите апостоли: „ Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои точно на планина. Нито възпламенят величие и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички у дома. Тъй да светне пред индивидите светлината ви, та да видят положителните ви каузи и да популяризират Небесния ваш Отец. “ (Мат. 5:14-16). Нека ние, като приемници на апостолите, да светим със светлината на Христовата религия, а с братското си общение и с положителните ни каузи да осветяваме пътя пред хората от нашите епархии в възхвала на нашия Отец, който е на небесата и който през днешния ден ни даде тази наслада, да служим дружно в Неговия  св. олтар и със служението си да проповядваме на народа единодушие и мир на индивидите.

Спасителят Христос ни споделя: „ По това ще познаят всички, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате между тях. “ ( Йоан 13:35) В благодатта на Христовата обич, да пребъдем ние, архипастирите, пастирите и Божият народ на  България и Северна Македония во веки веков! АМИН! "